Безспорно най- желаните гъби в готварството са трюфелите. Те придават уникален изящен аромат и вкусови качества на храната. От десет години насам е известно, че в България имаме трюфели при това по качество не отстъпваме на познатите видове на запад. За да стигнем до тази така желана гъба обаче се нуждаем от кучета подходящи за лов на трюфели.
Трюфела обаче расте на десет до двадесет сантиметра под земята и не можете просто да се разходите в гората и да се приберете с пълна торба, освен ако не разполагате с най- важният помощник за това – вашето Куче.
За лов на трюфели преди време са били използвани прасета, понеже те безпогрешно намират аромата на гъбата.
Ако вече сте запалени по идеята да станете ловец на трюфели, ще трябва да се запознаете с няколко много важни детайла.
Кои породи кучета за трюфели можем да изберем?:
Породата е от съществено значение, важно е за ловът на трюфели кучето да има основни качества за целта.
Ако сте решили професионално да се заемете с търсене на трюфели изискващите се за това компоненти на кучето са следните:
- Задължителен ловен инстинкт
- Силно обоняние
- Нисък нос (стил на търсене)
Според нас по- добрият избор е да изберете женско куче, понеже мъжките се разсейват при душене за маркирана територия от други мъжки.
Кои породи кучета за трюфели препоръчваме?:
Разбира се можете да изберете и други породи, но за тези сме сигурни, че притежават всички нужни качества.
Това не означава, че другите породи не могат да намират трюфели, всичко е въпрос на правилно обучение, контакт с кучето и правилни команди.
Как се обучават кучета за трюфели?
1. На първо място, аромата на трюфели трябва да се превърне в любимият аромат на вашето куче, колкото се може по- рано.
Няма по- важно нещо от това кучето ви да е свикнало с аромата на трюфели и да го обожава.
За тази цел то трябва да се храни с ароматизирана храна с аромат на трюфели.
Препоръчително е да се дава ароматизирана храна на майката докато кърми малките си, по този начин млякото което те сучат ще съдържа аромат на трюфели.
2. След като вашето куче навърши 3 месечна възраст е задължително да бъде в среда от хора.
Социализирането с вас е от ключово значение.
Кучето ви трябва да се чувства максимално комфортно с вас, така че ежедневно бъдете в контакт с него колкото се може за по- дълго време.
3. Най- добрият период за обучение е след 5-тия или след 6-тия месец. До тогава кучето не е узряло достатъчно за да изгради сложните навици.
4. Започване на дресурата на кучета за трюфели.
Най- важното през този период е да храните кучето си с ароматизирана на трюфели храна.
Целта е да развие привързаност и изострено обоняние към аромата.
Можете да ароматизирате гранули или друга храна, според вашата преценка.
5. Най- важният момент в обучението на кучета за тюфели е да научите кучето ви да осъществява команда „апорт“.
Това можете да постигнете чрез игри, например да му хвърляте играчка, която после то да ви връща.
Най- важното е играчката да е ароматизирана с траен аромат на трюфели и да бъде ароматизирана редовно преди всяка игра.
За ароматизиране можете да използвате истински трюфели (но не всеки разполага постоянно с такива) или паста с трюфел за обучение на кучета. За играчка можете да използвате дори и парцал напоен с аромат.
Всеки ден в продължение на минимум 2 месеца отделяйте поне по час за игра (апорт) с кучето ви.
По време на игра, когато подхвърлите играчката го подтикнете с жест и команда (апорт).
Ако разполагате с електронен нашийник за дресура можете да използвате вибрация или звук когато произнасяте командата си.
По този начин в реална ситуация ще можете да подтиквате кучето си да търси трюфели чрез вибрация или звук.
Когато кучето ви се разсее ще можете чрез вибрацията да му напомняте за играта (да търси).
Кликнете тук за да разгледате нашите модели
Задължително когато то захапе играчката и ви я донесе го наградете с ароматизирана гранула, погалете го и го похвалете, това е от най- голямо значение за процеса, кучетата обичат да бъдат похвалвани и обгрижвани.
Ден след ден кучето ви разбира, че това е неговото задължение и то обича да го прави.
При наличието на електронен нашийник за дресура можете да научите своето куче да започва да търси когато чуе звука от нашийника.
Също така можете да го научите да не изяжда играчката (трюфела) като използвате вибрация.
То ще се разсея от вибрацията, в този момент вие трябва да зададете вашата команда „не“ и да поискате отново да ви донесе играчката (трюфела).
Друг важен момент е да научите кучето си когато се отклонява или го изгубите чрез вибрация или звук да го върнете към неговата задача.
6. След като кучето ви вече безпогрешно ви носи играчката (трюфел), можете да започнете да криете я криете на по- трудни места.
След като започне да я намира идва ред на следващата стъпка, да заровите играчката.
Заровете я на не повече от 5 см. и чрез команда от електронен нашийник или друг метод от точка 5 го подтиквайте да търси.
Кучето ви ще започне все по- настървено да играе на играта и да търси трюфела.
7. Когато кучето започне безпогрешно да открива заровената под земята играчка, започнете всеки ден да го водите на ново непознато за него място в природата.
Заравяйте там играчката.
В началото е нормално кучето да губи концентрация, тъй като средата за него е нова, но след няколко тренировки ще започне да открива играчката безпогрешно.
8. След като вече кучето намира играчката безпогрешно, вече е време за отделяне от играчката и замяната и с истински трюфел.
Награждавайте кучето си с гранула всеки път когато започне да рови около заровеният от вас трюфел.
В началото няма да успява да ги изравя и да ги намира лесно. След това ще започне след като ги намери да ги изяжда.
Най- ефикасният начин срещу изяждане е следният, например: когато кучето започне да яде трюфела пуснете звук от електронният нашийник и след това не му давайте гранула.
Когато ви донесе трюфела пуснете вибрация от електронният нашийник и му дайте гранула.
След няколко пъти кучето ще разбере, че когато чуе звукът няма да бъде наградено, в този момент ако спре с яденето можете да натиснете вибрация за да го подтикнете да се върне с цял трюфел и следователно да го наградите.
След търпеливо обучение кучето ви ще бъде научено, че не трябва да изяжда трюфела за да получи храна и похвала от стопанина си, но дори и да се разсее за момент и да започне да се опитва да изяжда трюфела ще можете чрез електронният нашийник да го спрете.
9. Когато дойде време за търсене на естествен трюфел (не този който сте заровили вие) е от ключово значение да изберете добър район.
Избрете терен в който сте почти на сто процента сигурни, че ще има трюфели.
Не водете кучето ако не сте сигурни, че има трюфели за да не го заблудите.
10.В този период на развитието си кучето бързо губи своите навици.
За това от вас се изисква дисциплина и постоянство.
Също така е важно кучето ви всеки път да намира и усеща любимият си аромат.
Ако усетите, че кучето ви започва да губи своите качества, започнете отново да го обучавате с играта и задължително търсете по- качествен район.
Видове трюфели и техните характеристики:
Тубер аестивум (Летен трюфел):
Намира се в България и не отстъпва по качество на италианския и френският трюфел.
Можете да го намерите в цялата страна, като по- сериозните количества са в Предбалкана, Сакар, Средна гора и други планински и хълмисти места до 700 м. надморска височина.
Можете да откриете и по- високо, но ще бъдат в малки количества.
Микоризира със следните дървесни видове: дъб, габър, леска, липа, кестен, орех, череша, дрян, бор.
Често се среща до корените на храсти, като: шипка, хвойна и други.
След първите летни дъждове май до края на октомври черният летен трюфел плододава.
В България можете да намерите до 700 грама трюфел.
Формата им е неправилна, черна набраздена обвивка с големи брадавици.
Вътре е белезникав с мраморни шарки.
Съхраняват се в хладилник от 0 до 4 градуса с добра вентилация. Могат да бъдат замразени на -18 до -20 градуса.
Имат по- слаб аромат от зимните трюфели.
Тубер брумале (Черен трюфел – Есенен – Зимен):
Разпространен е почти навсякъде в нашият климатичен пояс. При нас могат да бъдат открити находища навсякъде: Стара планина, Средна гора, Родопите, Странджа и други.
Най- добри са смесени гори : дъб и габър, дъб и леска, орех и леска и други подобни смесени основни видове.
Формата му е почти кръгла, черен цвят с брадавички отвън.
Най- големите намирани са не по- големи от яйце.
Съцевината му е кафява или сива, с големи мраморни шарки.
Аромата му е на ядки, качествен е и издръжлив на температурни промени.
Развива се от края на август до декември, като при по- мека зима стига до края на март.
Може да се съхранява пресен на 4 градуса при добра вентилация до 20 дни.
В заключение :
Можете да изберете която порода ви допада най- много.
Истинската тънкост е в обучението на кучето и то да започне от малко.
